XXI век е едва в началото си, но вече ни

 

XXI век е едвам първоначално си, само че към този момент ни залива с отпадъка на човешката злоба към себеподобните. 
Кой би предположил, че тържествата и еуфорията към настъпването на второто хилядолетие, ще се окажат в действителност помен над останките на западния човек. 
През последните години освирепяването на неолибералните човекоядни фашизоиди е в необикновен напредък. Техните златоносни кокошки – радикалният ислям, безспорната политическата власт, джендър идеологията и комфортният медиен комфорт – не престават да всяват смут измежду народите, като в това време не стопират да пълнят касичката на финансовия хайлайф. 

Но тук от дълго време не става дума за пари. 
Говорим за Власт, за най-тираничната власт - над същността на индивида. Говорим за Власт, която от години осакатява народи с хилядолетна просвета и ги принизява до елементарен електорат. 
Утре този електорат ще се разсъни като пасмина от плебеи. 
До това ни доведоха самозабравилите се дегенерати във властта и техните прислужници – добре задоволените и комфортни на режима интелектуалци. 

Вгледайте се! - тези хора нямат етнос, религия, нямат пол, нямат Родина или каквато и да е друга принадлежност. Те се дефинират като фамозни филантропи и жители на света, само че скритом се облизват и нервно чакат робите да положат в краката им следващия пай месо от телата на техните деца. 
Те живеят, с цел да материализират конституционната мъгла, под прикритието на която ще подменят света. Случващата се замяна е грандиозна – почерняйки живота на елементарния човек и посредством политическите си марионетки, те му постановат смъртоносно опазване на здравето, оскотяващо обучение, бездуховна и пошла псевдо просвета. 
Изконни и най-много естествени човешки полезности са сменени с извратени стандарти, водещи към съдбовна деградация. 
Това е светът през днешния ден. 
Това е България през днешния ден. 
......................... 
Но към момента има места – забравени, далечни и тъжни, където от античните гени се ражда нова порода човек. 
Този човек не диша струящата всяка минута медийна отрова. 
Той не се храни с огризките от партийните разгули и не топи хляба си в кръвта на народа. 
Той е Борещият се човек. 
Сред всеобщата неолиберална воня, Борещият се човек може и да наподобява архаично, само че традициите, които го въздигат не овехтяват – те са безсмъртни. 
И неговата борба ще е последната значима борба, която човечеството ще води за своето оцеляване. 

Красимир Симеонов